Остров

Потънал в музика, не искам да изплувам..
защото въздухът ще ме гори!
Изплувам ли веднъж, ще те сънувам!
Щом вдишам те за миг дори..

А нотите една над друга пеят
и шепнат ми за вятър и мечти! -
Раздърпани платна, посока север!
И рулят, който сам да се върти!

Към онзи остров, който ти показвах!
Макар насън да бе това..
С две палмови дървета, срасли,
събиращи във себе си пръстта..

Край нежен звън от бряг бушуващ,
със звучните безкорабни вълни...
Достигна ли веднъж, ще те сънувам..
Защото островът,
това си ти.

23.09.2011

11:11 PM

Дописвам.
На края на твоята страница
по-малки превръщат се буквите.
Не мисля.
В сърдечната мъничка раница
по-тежки са думите счупени.
Разписвам.
Една стара мечта, позабравена.
Нов един хоризонт пред сърцето!
Не искам.
Тази мисъл, която остави ме,
да си тръгне отново, но ето..

Колко трудно побирам те на бялата страница!
Колко думи ми трябват във рима!
Колко болка ще има във моята раница?
Колко?

22.09.2011

Раздяла

и нямаме начин да се достигнем -
гранитни, далечни ръце.
остават мечтите, мечтите поне,
Борбата в сърцата да вдигнем!

едва ли ще мога да ти обясня
тогава защо си отивам..

минавам със своята си бързина,
а после безмълвно заспивам.
върви, не поглеждай обратно!
шептят толко много щурци!
утеха ще търсят, така непонятно,
Гранитно-далечни мечти...

16.09.2011

Странни риби

(Radiohead - Weird Fishes/Arpeggi)

В най-дълбокото на океана,
на дъното на своето море,
пред твоите очи заставам.
Завърташ ме.
Завърташ ме..

В призрачния дъх, във тъмнината,
теб следвам и до края на света!
До онзи ръб, а по-нататък
ще падам, за да полетя.

Изяждат ме червеи и риби.
Отнасят ме в подземния си дом.
Странни риби.
Странни риби.

Удрям дъното, да се спася.
Не, не мога да остана..

Аз съм чужда капчица, една,
във най-дълбокото на океана.

12.09.2011

"Кораб на мечтите"

Така е. Понякога просто е така!
В живота ни се случва, но за кратко.
Една ръка заплитаща ръка..
и няколко секунди плават гладко..

***

Виждат пясъци, скали и миди,
а брегът в морето им навлиза.
Само с пръстите си се достигат.
А са толко, толко близо..!

***

Всеки кораб търси своя пристан.
Това не бива да ни спира в любовта!
Нали светът ни затова е бил измислен.
Така е.
Понякога просто е така.

10.09.2011

На Фреди

Шоуто трябва да продължи!
Макар и вече по-сиво..
65 години. Какви!
Ала липсва ни някой горчиво.

А когато му чуеш гласа,
сякаш в другия свят си изпратен.
Където е имало звук, светлина!
Където човекът бил вятър!

Бил буря от дъжд и от ноти..
Гласът му пленявал най-строги сърца!
А днес все се чува глас на роботи..
и сцената търси ли търси гласа.

Светът днес си спомня
за твойта победа!

Обичаме те, Фреди!

05.09.2011