сряда, 14 ноември 2012 г.

Едно

Едно. Едно небе,
под което да усещаш
съществуване.

Небе, в което да откриваш себе си.
Да търсиш мястото си, времето.

Небе, готово да рисуваш облаци.
Да разлееш чаша вино в тях.
Да им измислиш тъжна музика..

Едно. Едно небе.
Готово да те чуе
винаги.

Небе, в което да мечтаеш фигури.
Да откриваш луди божества,
които се сражават
с облаци.

Едно. Едно небе,
покриващо деня.
Безоблачно.
Разтворено платно за пълнозвездия.

Небе, готово да събира точици.
В което да намираш истини -
звезди, които само ти си виждал.

Да им измисляш имена,
наистина,
въпреки оранжевия им отенък.

Нищо, че понякога
са сини.

Едно. Едно небе,
допиращо ни със коприна -
с
цялата си
луда
атмосфера.

Прескачащо
безумната ни
бариера -

разпъналия се
между ни
континент.

14.11.2012

2 коментара: