Недостатъчен

Не си достатъчен. Не си!
Не си дори частичка
от нейните желания!
Живееш само и единствено
във своите мечти -
илюзии, надежди
без реално основание.
Летиш на облаци, изплетени от вяра -
не знаеш колко невъзможно е
да се лети!
И чакаш онзи влак
от измислената гара,
който се надяваш
все още да върви..
И пак напразно
се провикваш срещу вятъра!
Хвърляш шепи пясък
към могъщото море..

Кога ще се научиш
да обичаш някого
без нищо да изискваш
от отсрещното сърце?

Кога ще осъзнаеш,
сам, самичък,
най-накрая,
че облаци не стават за летене?

Те просто носят шепи с дъждове..
И са вече прекалено уморени.

24.06.2013

Наведнъж

Понякога твърде бързо се случвам.
Наведнъж се изсипвам - изцяло.
Горещ и студен,
интересен и скучен,
тъмноцветен, избягал, останал..
Заливащ брега на сигурността ти,
събуждащ съмнения, страх, неизвестно.
Откриващ частиците неосъзнати,
дълбоко във теб, напомнящи песен.
Застанал отблизо в лицето на вятъра
те пазя от ръцете му груби.
А когато поискаш да разпериш крилата си,
ще съм писта и път. Невидимо влюбен.
Ще съм онзи момент на забравена песен -
нито текст, нито дума - само къс от мелодия,
повтарящ се, тих, далечен, отнесен,
кратък и дори старомоден..

Понякога твърде бързо се случвам.
Изведнъж се изсипвам - изцяло!

Горещо-студен,
интересен и скучен,
тъмноцветен, избягал,

останал.

24.06.2013

Не мога..

Н е мога винаги да ти говоря с думи..
е динственото е тогава да мълча.

м ълчание, изречено наум -
о ткраднато-взаимна тишина.
г оворещи, дълбоко-цветни ириси,
а морфна мисъл в неизмерното.

б езграничните желания намират се!
е дногамните ни пориви се следват!
з абързаният пулс на чувствата..

т рептенето в интимна тишина!
е дно усещане, допуснато,
б и стигнало до края на света!
!

18.06.2013

Лилаво

В лилавото на твоите прегръдки
съм сгушил неспокойната си гръд.
Олеквам! Политам към безплътното!
В кратака ни затихнал е градът.

В очите ни затихнало е времето!
Само цяла вечност ни остана.
Сбъднати! Безгрижни и безвременни!
Смислени! Допълнено събрани!

Държим се за ръце и дишаме -
невъзможното е вече победено!
Оставени в ръцете му възвишени,
докосваме лилавото трептене..

Смехът ти е любимият ми звук!
Всичките ни мигове са музика..!
Оставам. Завинаги оставам тук.

Чудех се..

..как ли пеят пеперудите?

18.06.2013

Неделимо седем

Пред клепача ми играе си светулка и танцува -
присветва ми невинно със фенер и ми се смее!
Искала да разбере през нощите какво сънувам -
коя любов наистина сърцето ми владее?

Дали пък няма бръмбар по-светъл и от нея?
Дали не са се скрили чужди мисли под клепача?
Дали пък всички песни са наистина за нея?
Наистина ли тя е липсата, когато плача?

Дали понякога светът е недостатъчен,
когато светлината й не е наблизо?
Защо пък точно седем? Без остатъци?
Толко просто. Толко семпло. Неделимо?

Дали не учим твърде много математика?
Май седем поне на едно си се дели..

Но единственото неделимо седем под клепачите,
светулчице, това си ти!

10.06.2013