Неделимо седем

Пред клепача ми играе си светулка и танцува -
присветва ми невинно със фенер и ми се смее!
Искала да разбере през нощите какво сънувам -
коя любов наистина сърцето ми владее?

Дали пък няма бръмбар по-светъл и от нея?
Дали не са се скрили чужди мисли под клепача?
Дали пък всички песни са наистина за нея?
Наистина ли тя е липсата, когато плача?

Дали понякога светът е недостатъчен,
когато светлината й не е наблизо?
Защо пък точно седем? Без остатъци?
Толко просто. Толко семпло. Неделимо?

Дали не учим твърде много математика?
Май седем поне на едно си се дели..

Но единственото неделимо седем под клепачите,
светулчице, това си ти!

10.06.2013