Без да има

Стон,
смях,
вик
видях,
в миг
изгрях
в очите тъмни.

Стоп -
страх,
сън
и не посмях,
свит,
сам
в прегръдка
ще осъмна.

Чужд смях,
нов грях,
туп-тях,
и се събудих
в тъмно.

Там бях,

без да има

звезди,
които да си тръгнат.