Светлината е някъде близо.
Небето - все още сънува.
Сърцето тъжи, но пък е чисто -
не бърза с тъгата си да се сбогува..
Очите тежат. За безкрая мечтаят,
нарисуван от думи, и хора, и смях..
Две птици кръжат - дали пътя си знаят?
Не съм ли изгубен и аз като тях?
Детето от мен ден след ден си отива.
Аз го гоня през дъжд и студени сълзи.
Всяко утро със нова надежда откривам!
Всяка вечер заспивам сред нови звезди..!
Аз никога няма да спра да мечтая!
Животът така ми дарява криле.
Дори и пътя си сам да не зная
го оставям,
където
и да ме отведе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар