В едно

Като момиче, стъпващо във мокър пясък,
потапяме се в неизвестния копнеж.

Облечени сме в ярко сини водорасли,
направени изцяло от море!

Готови сме!
За бурята!
За всякакво вълнение!

Най-страшната картина на Моне!

Създадени от твърде неизмерни измерения,
се сливаме в едно..

В едно от цели две.

06.10.2013

Облаци

Редя си облаци и си строя укритие.
В прегръдки.
Млада, неузряла есен.

Претърсвам мислите.
Забравям скритите
и се отпускам.

Някъде вали  в оранжево!

И пее нова,
цветно-сива,
(ах колко й отива..!)

есенно-дъждовна песен.

13.09.2013

Невинната кръв

Невинната кръв изсъхва най-бавно!
Свирепо кипи! И е най-справедлива!

Пролята в мечта, желана отдавна!
Дълго горяла, ей така не изстива!

Но някъде, някой закръглен и властен
си купува цял остров и се къпе в пари..

Невинната кръв ще ви стигне, нещастници,
и никой от вас не ще се спаси!

И никой от вас не ще си купи обратно
нормален живот - невинен и чист!

Къпете се в своята дупчица златна
за последно, защото от кръв ще вали!

И както знаете - вода тя не става!
Забива се рязко и безкрайно боли!

Невинната кръв - няма друга такава!

Докрай тя безстрашна остава.

А ти?

25.07.2013

СИ

на А.

Ти
не
си
Сиси
но
пък
си
си
мац-
пи
си (PC)
и
която
и
да
СИ,
хич
не
ти
се
спи!

21.07.2013

Шепа спомени

Моретата не винаги са ярко сини.
В пясъка понякога безчувствено студено е.
Вълните са утеха, със която да отмине
тъмното и страшно продължително бездение.

Тогава ти остава само малка шепа спомени,
с която да очакваш и да вярваш във взаимното.
С която да си цял, макар и половинка домино
и да намираш връщане от пътища разминати.

С която да изпитваш любовта си повсеместно,
защото тя самата си е твоя и безвременна!

Защото да си сив и неусещащ е най-лесно..

Дали човекът е направен да обича
само себе си?

21.07.2013

Дисонанс

Не ме обичаш?
Не ме интересува!
Аз дал съм обещание
на своето сърце -
да има свободата
да не се преструва!
Да може да обича
без ответния копнеж!
Да има правото
да си избира вятър,
на който безпричинно
да се довери..
Да има силата,
и вярата,
надеждата с която
на крилете му
да може да лети!
Да има истински мотив
да живее безгранично,
преследвайки най-скритите желания!
Сърце ли е..
когато е затворено в безличност
на разум, на съмнения,
на минали страдания..

Сърце ли е,
когато не обича безпределно?
Когато е безчувствено
и добре опитомено?

Пространствата са твърде
дисонансно паралелни.

Обещанията трябва
да се спазват.

11.07.2013

Тъмнината

Разлисти се! Отвори очи!
Няма как да те е страх от истини!
Виж - дори небето се откри
във всички свои цветове неистови..!

Виж! Не го е страх от тъмнина, надвиснала
над цялото пространство без земя!
Покрило е със облаци моретата разлистени
и тихо ги потапя във нощта..

Нагазва смело в неизвестните галактики,
намокрени от хиляди съмнения..
Намира път, на теория и практика,
и слънцето за утрешния ден!

Намира изгрева, така мечтан
в безкрайно непрогледна невъзможност!
А той е вяра, сбъднатост, така желан..!
Търсен, преоткрит и неотложен..

Затова хвани мечтите си -
те вече са заплували
към края на премереното време!

Иначе.. кажи ми,

животът ще си струва ли?

Живеем ли?

Или заемаме обеми?

***

Няма как да те е страх от истини!
Виж - дори небето се открива!
Във всички свои цветове неистови..

Разлисти се!
Тъмнината си отива..

09.07.2013