Аве

Света го зная - той е карта!
Вървя уверено сред истини!
Не обяснявай!
Всичко ми е ясно!
Разбирам от живота си!
Наистина!

Неистово!
Обичам те, неистово!
Обичам те без граници и мярка!
Хах.. спокойно.
Шегувам се.
Шегувам се, наистина!

Съвсем не съм чак толко полудял.
Станал съм загубен и простак.
Просто съм останал тук - нецял,
опитвайки се да обичам пак..

Сестра ми е във Холивуд и снима!
И аз ще бъда някой ден при нея!
А ти - ако можеш.. прости ми.
Прости й и на нея.

Каза че там добре си прекарва.

А ти..
на всичко ли вярваш?

27.02.2013

Пламъци

Излезни от живота ми, Искане!
Загаси всеки въглен във мен!
Всяка мисъл е твърде неистова..
Този пламък ме прави пленен.

Изгасни, както скриваш звездите си,
буреносно, червено небе!
Тази песен измива очите ми,
за малко, за малко поне..

Загърни ме със вятър, но пролетен!
Изморих се от толко лета.
Прегърни ме тук в мисъл за полета
на хиляди птици в нощта!

Замислен за всички онези планети -
разбъркани, топли слънца!
Те сякаш летят, за да пазят небето,
когато залязва деня..

Само шум на листа и мирис на дъжд.
Само шум на сърца и обичане!
Дали пък човек не обича веднъж..
само, само веднъж.. до отричане?

08.02.2013

Сънища

Като празна кутия за писма
претърсвам сърцето си за думи.
Но няма те и сякаш..
никога не си била.
Защо тогава те сънувам?
Изправих се със болката в очи
и нямам повече какво да губя!
По-силен съм!
По-силен от преди!
Защо все още те сънувам?
Разравям в огъня, отдавна негорял..
Наливам нов на дъното на пепелта!
Но не гори.. И споменът е изгорял..
Кутията е празна! Никакви писма.
И пощенските гълъби
не искат да летят..
Дали не си отиде вече
миналото лято?
Забравили са.
Не знаят помежду ни път.
Летят единствено
на сляпо, непознато..

Колко трудно е
да сгънеш
лист на две
от кратки думички?

Но твърде късно е.
Дори дете
не вярвя вече
в моите сънища..

05.02.2013

Безсънно

Безсънно те рисувам пред очите си.
Аз вече се научих да не плача.
Рисувам те! Посока са мечтите ми -
взривени, истински, безплатни!

Безсънно те намислям в небосвода
на приказка във облаците гладки.
Съвсем не съм художник по природа.
Не съм се учил да рисувам по тетрадки.

Затова безсънно само те измислям.
Преструвам се, че мога, и го правя!
Усмихвам се! Не плача и не искам!
Опитвам тихо само да мечтая.

Съдиш ме? Аз просто те наричам
картина пред безсънните очи.

Заспивам. Не!
Не те обичам!
Не те обичам!

..обичам те, нали?

17.01.2013

Грамофонна плоча

Сърцето ми е грамофонна плоча.
Старомодно, пълно с музика.
Завъртам се! Не мога да прескоча..
Превъртам дните до онези лудите..

И ето! Чувам песен от Градината!
Гласът й нежно слива се със вятъра!
Те пак се срещат - две сърца разминати!
Както във театъра.., както във театъра..

Поклон, за който беше твърде рано.
Любов без никакъв антракт!
Мечти, че някой, някак ще остане
и другия при него ще се върне пак..

Очи, които старомодно да обичаш.
Сърце във песен разтопено!
Любов с отлитащите птици.
Спомен - за когато е студено..

Въртя се! Грамофонна плоча.
Тихо, тихо съществувам..

Завъртам се отново!

Ще прескоча!

Успявам!

..или се преструвам?

16.01.2013

Постепенно

Нарисувай ми мелодия от дишане!
Искам да настръхна до безумие!
Да изгубя себе си, но не възвишено,
а тихо и безмълвно. От бездумие.

Начертай върху снега следи от бягане
и стъпки, гонещи след тях!
А някъде ги прекъсни, дали с протягане
или от мъничка борба във много сняг..

Добави едни отиващи си, розови подметки.
Сами ги остави. Те търсят своя път..

Затвори очи.
Без мисли и без сметки.

усещаш ли? ..затрупва ги снегът..
усещаш ли? ..затрупва ги снегът.

08.01.2013

Pour elle

Огън! Очи. Небе до безкрая!
Вали. Просто бавно вали.

Тъмно-цветно небе

от звезди, а накрая

само спомен - очи..

Две дълбоки очи.

Огън! Нали? Достигащ до Рая!

Гори в тези нощни звезди.

Тъжно-синьо море

от мечти, но не зная

как да спра да мечтая.
Ще изплувам, нали?

Огън! Дали? Кой те чака накрая?
Върви.. просто бавно върви.

Топло, топло сърце

от лъчи на безкрая.

Как да спра да мечтая
в две дълбоки очи..?

02.01.2013