Пости

Постно уиски със зеле.
Зеле със малко месо.
Дали това определя?
Или ме кара
да вяравам в едно -

Няма значение какво вечеряш,
а какво си мислиш,
докато го правиш.

27.11.2010

Някой друг

Унасям се в прегръдките ти чужди.
Ти пак обичала си някой друг.
Прекрасно е, но бързо се събуждам.
Не ме моли.
Аз няма да се върна тук!
Където само преди час
някой обещавал ти е с думи..
За вечността, за пътя без компас.
За всички мънички неща, но помежду ви..
Където нечии ръце запретвали са твоите ръкави.
Тук нямат място моите ръце.
Тук няма място за очи кафяви.

Събудих се в прегръдките ти чужди.
Защо обичала си някой друг?

27.11.2010

Бетовен

Трябва ли ни любов, за да дишаме?
Дишане или любов би избрал?
Бетовен, без слух, пак нещата си писал е.
И не се е отказал.. И не се е предал!

***

Да ти вземат музиката,
но да продължиш
да обичаш..

21.11.2010

Покана

В разкъсаната ми фланела побери се,
където, като малък, събирах си череши.
Фланелата е още здрава,
фланелата е още здрава..
фланелата..

Но къде "подягодите" са черешите?

16.11.2010

Когато кадърът изщрака

Къде ли си?
Не съм те виждал от години.
А някога така силно се обичахме..

Добре ли си?
За пътешествие замина ли?
Свободна ли си, както се заричаше?

Всеки път,
когато снимам, те усещам.
Когато кадърът изщрака.

Така вървят
годините - на въртелешка.
"Пътув, пътув" ми казва влакът.

Аз пазя си, все пак, един
кадър, ако пак се срещнем.
За една усмивка може би..

дори през радостни
сълзи горещи.

15.11.2010

Двадесет и две

Двадесет и две годишно, отлежало.
Истинско. Не ме предлагат за менте.
Използваш ме.
Изпиваш ме до дъно ожадняла
и вливам се във теб за миг поне.

А после ме сънуваш, може би случайно.
Будиш се, забравила за вчера.
В сърцето си ти криеш малка тайна
и чувстото, че някой те намери.

Тихо е в горчивото ми утро.
Доливаш си от празната ми стомна.
Усмихваш се.
Дали си радостна, че утре
нищо от това
ти няма да си спомняш?

14.11.2010

Свобода

С високо вдигната глава!

Със вик на бойното поле.

С юмрук в лицето на врага.

С горящо от любов сърце..
С очи, презиращи през сЪлзи!

С уста, ругаеща през вятър!

С коси, преплетени на къдри

от дъжд, от кръв, от мръсен пясък.

Небето се тресе от този крясък,

от пулс на хиляди сърца..

Това не е любов.
Това не е любов.

Това е обичта на свобода.

Краят

Къде съм?
На път към теб, но все не те достигам.
Да покорявам себе си, ала не се откривам.

Къде си?
На път към мен, ала е само в сънища.
Да укротяваш себе си поне за мъничко.

Къде сме?
Вървим ли заедно или сме в две посоки?
А някой каза ли "начало"?
Изричаме запомнените реплики жестоко,
а после е завеса.
Аплодисменти за кръжока.
Поклон..
и вече нищо не е цяло.

За да ме спасиш отново

Бъди свободна като други птици.
Сама по-лесно ще летиш.
По-бързо ще намериш сито
и мен от теб ще отделиш.

Моите крила - бодливи са.
Ръцете ми - по-груби стават.
Устните ми по-горчиви са
и все по-рядко обещавам.

Летя по-близо до земята,
защото падането ми е навик.
Забравих как се вярва в чудесата,
но тогава как да се надявам?

Оставям те.
Готов за падане сега..

Спасяваш ме.
Летя на твоите крила.

На белия лист,
където нищо не пише.
Там те търся. Там.
Искам да те създам
с думи,
но не мога.
Няма те.
Къде си?
Къде си?

Тук те търся. Тук.
На белия лист,
на който нищо не пише.

Търсещ.
Търсещ в музиката.
Търсещ в песните.
Търсещ, моногамен.

Изгубен.
Изгубен в думите.
Изгубен в превода.
Изгубен в чат програма.

Намерен.
В минали спомени.
В минали чувства.
Намерен?

Исках те

Но явно заблуждавах себе си
в поредния последен път.
Изход ще ми бъде времето,
а спомените - шумен кът.

Съдбите ни, уви, не са преплетени,
но може в песните ми да се видиш.
Защото с музика дойде в сърцето ми
и с музика ще си отидеш.

Въздух

Разпилей ме. 
Като мъничко глухарче
на безброй летящи късове.
С едно поемане на дъх.

Засмей се -
сякаш на другарче,
когато полетя
и всичко стане мъх.


Но защо си тъжна?
Ти ме откъсна.
Ти ме изживя.
Ти.


Аз просто се оставих
на допира студен.


Но вече скитам с вятъра.
И вятърът е в мен.