Зад стените

(на Петя)

Зад стените на голямата къща
безследно отново вървя.
Там, където съм себе си -
същият,
свил във шепата детска мечта,

Пак се губя в света на големите.
Срещам толкова много очи.
Не разбирам какви са проблемите -
любовта. От любов не боли.

Тя е приказка. Малка принцеса.
Тя е смисъл и мисъл, и вик.
Тя е всичкото вътре в сърцето.
Неотложна и нежна, и миг.

Тя ме движи по тази пътека.
Без начало, без крайната цел.
Така е създаден човекът -
да обича до краен предел.

Зад стените на голямата къща,
отново се крие сънят..
С мисълта си отново те връщам
без въобще да поглеждам назад.

26.04.2018

Отново

Думите никога не остават сами.
И в нас да останат -
не могат.

Понякога трябва да си помълчим,
за да проговорим
отново.

19.02.2018

Варна

Синьо, пясък, чайки без бряг.
Бавно пристъпва чувство на плен.
Мисъл, спомен, с полет без страх
скача обратно морето във мен.

25.05.2017

Пясък

Изграждам своите стени:
високи, грапаво-студени.
Заграждам с думи часове
и сам със себе си мълча.

Катеря спомени-вълни.
Изплъзват се сами през мене.
Събирам всички гласове
да отзвучават,
да запълват,
да си тръгват,
(да остават..)
с всяка следваща вълна.

08.05.2017

Нямам

Някога, 
някъде, 
с някого, 
някакво 
нещичко 
нямам.

16.12.2016

Пояс

Когато сам със себе си говориш,
а думите ти сгъват се небрежно.
Мислите са хванати
на щипки от простора.
От колко ли вселени
в теб не си подреждал?

Когато сам със себе си останеш
пред бездната на хиляди въпроси..
Когато в шепите си спомените хванеш
и ги захвърлиш със въпроса - "За какво са?".

Лъч надежда в джоба щом откриеш,
в добре забравеното и измачкано сърце,
дали го подаряваш? Или ще го скриеш?
Ще остане ли за малко слънчево поне?

Но няма бряг, когато мисълта
сама дълбае своята основа.
Единтвен пояс се оказва любовта,

но кой е казал..
...че трябва да е нова?

06.12.2016

Моето щастие

Тя. Единствено тя
може нещо отвътре да вземе.
От мен. От вечността.
От нищото, струпано в мене.
Да го отнесе. Да го разглоби.
Да остана само на части.
Единствено тя знае как се строи
счупено - моето щастие.

07.09.2016

Неусетно

До нови срещи, необятно море!
Пъстро-бурно и сладостно синьо.
В твоята нежност времето пак ще спре
и пак неусетно ще си замине..

03.08.2016

Жмичка

Заспива пред очите ми дете
в прегръдките на прашното ми огледало.
Отвори очи, за мъничко поне!
Кажи, че миналото не е отлетяло!

Не са били измислица игрите ни на жмичка.
Фигурите в облаците кой ли ги донесе?
Когато сам се гонех и бягах си самичък.
Когато дълго биех се с измислени човеци.

Когато влюбих се. Когато тя си тръгна.
Когато първи думи от сърцето се отронят.
Когато тя поиска отново да се върне,
но вече беше време и тя да ме погони..

Но става мокро огледалото от дъх
и образът топи се в своята забрава.

"Царски път до 10" отнякъде дочух
и хукнах бързо,

за да се спасявам.

27.07.2016

Пеперуда

Хоризонт във твоите очи.
Точици - затворени във ириси.
Пясъчен часовник без стрелки.
Някой ме събуди - ти ли си?

Бряг без кораби, море бездънно.
Свят през призма на лимони.
На тъмно някой ме прегърна
и ме остави дълго да си спомням.

Звезди разхвърляни,
сърце без орбита.
Залезно небе в безкрая.

Имаш пеперуда на врата,
бездомна.

пратих я
да те познае.

05.07.2016

Пеперуда

Танцуват гълъби на моята улица.
Тихи, бели гълъби.
Разхвърлят звездите,
изгасят луната.
Тъмно и тихо е на моята улица.

Нареждам спомени с карти във куличка.
Скрити в тях са думите.
Бързо отлитат
към светлината.
Отново подреждам своята куличка.

Една пеперуда ми кацна в ръцете
и разказва ми своите сънища.

29.06.2016

Щурци

Никога на заем не съм те прегръщал.
Никога дълго не съм те мечтал.
Зная, че няма при мен да те върна.
Земята от търсене да преобърна,
аз и ти вече всичко сме дали.

Не мога да бъда мечтаното всичко.
Не съм и не се заблуждавам.
Полет имат и самотните птици.
В зората си всяка мечта е учител
и дълго в сърцето остава.

Вятърът тъкмо притвори очи.
Мисълта отново с хоризонта полита.
Небето е все така във звезди.

Едно дете си говори с щурците
и разказва им как се лети.

28.06.2016

Стъпки

Хлъзгави стихове ме карат да падам.
Не страдам! Съжалявам - не страдам!
Перото - изсъхнало като устни в пустиня.
Невинен? Дали съм невинен?
Дъждът трополи по моя прозорец.
Нагоре! Поглеждам нагоре!
Луната замеря ме с думички мокри.
По покрива. Бавно по покрива.

Котешки стъпки от спомени разни.
Напразно. Дали е напразно?

28.06.2016

Точка

Когато отпускаш глава и заспиваш.
Когато светът ти е мъничка точка.
Затворил очите, пространство намираш
и гмурваш се бързо,
без мисъл,
безсрочно..

Когато таиш под езика две думи,
а този живот назад не се връща..
Когато те срещам отново в съня ми,
но бързо изчезваш и в ден се превръщаш.

Когато просто ме е страх да призная.
Когато ти си от друга планета.
Ах, защо толкова много не зная?
И толкова искам да не бъдеш отнета..

26.06.2016

Лято

Черешата на цъфналото лято.
Сънят по сутрешните мигли.
Усмивката на слънчоглед в полята
към порив, който да достигна!

Мисъл - разплетена, изпята.
Вятърът когато се повдигне..
Допирът, дъхът й до ръката.
Сърцето ми, когато ми намигне..

Погледът,
със който ме открадна..

24.06.2016

Лято

Черешата на цъфналото лято.
Сънят по сутрешните мигли.
Усмивката на слънчоглед в полята
към порив, който да достигна!

Мисъл - разплетена, изпята.
Вятърът когато се повдигне..
Допирът, дъхът й до ръката.
Сърцето ми, когато ми намигне..

Погледът,
със който ме открадна..

24.06.2016

Атоми

Не губи надежда, когато няма път.
Мечтите щом са мраморни и тежки.
Когато луташ се в безкрайността отвъд.
Когато дълго в себе си се вглеждаш.

Когато вярата е лъгана, изтрита,
а в кътчетата няма топлина.
Небето - с недостигнати очи покрито.
Луната - кръгла, чакаща, сама.

Вдигни очи. Там някъде те търси вятър.
В спокойствие на атоми и обич.

05.2016

Нощем

Дали не е грешка, че мисля за теб?
Че по-трудно заспивам, когато

цяло ято вълшебни стрели
преминават край мен като вятър.

Всеки кадър от този спектакъл.
всеки поглед, във който потъвам.
Всеки допир - ще бъда приятел..
Всеки дъх - сякаш пак те сънувам!

Дали не греша, че споделям ти всичко?
Че все още имаш място в сърцето.
Събирам си всичките чувства и мисли
и сгъвам ги скрити тук при детето,
което

заспивайки тихо във мрака
все още те чака.

02.06.2016

Порив

На този порив не трябва пристанище,
а само посока и вятър с прозорец!
Разкъсай платната, мини всяка граница
и дай на небето си да се разтвори!

Вдигни го със шепи да литне в незримото,
където достига отвъд световете!
Не го пази в тайна (така ще изстине
незнайно и скрито дълбоко в сърцето).

Дай глас на въздишката!
Дай тон на гласа!
Което оставиш във теб е излишно!

Което политне, оставя дъга
и дълго след теб
ще остане да диша..!

30.03.2016

Защото някога преди

Ще бъда вятъра по твойта кожа.
Ще съм листата
на изстиналото лято.
Ще съм страната, от която
най-тягостно вали!

Ще бъда пропаст падаща нагоре.
Един от кадрите на твоите разтвори
(очите на забравените хора)
в снимките,
останали встрани.

Ще бъда връхчето на черния молив.
Във стъпките на старото пиано.
В нота, изправила се рано
на последната размерност от мотив.

И само по веднъж ще се явявам
погледнеш ли нагоре към простора

да докосна бавно
огледалното ти рамо
и в спомените пак да се разтворя.

24.03.2016