За последно

Отново, за последно се руша -
разпадам се на сноп лъчи и вятър.
И само думи, на които се крепя,
със спомен за отминалото лято..

когато юли беше вечно вплетен!
Нестихващ, вярващ и стремителен!
Когато пристан бяха ти ръцете!
Когато с кораб плавах във очите ти..

Море. И буря. Не помня нищо вече.
Дали морето помни имена?

Една звезда, останала да свети
на север в непрогледна тъмнина.

И този миг така добре познат е.
Притихват ударите на вълните.

Наблизо някъде бушува вятър

и нищо,
нищичко не ме попита.

09.07.2014

Допир

Ръцете ти са две пера с мастило,
прозрачни като тънък лист хартия.
В малки шепи думите са скрили -
търся ги, но не мога да открия..

И се превръщам в малък, празен дневник -
разгръщам се на първа бяла страница.

И чувствам се щастлив, макар и без последен
допир от перата..


без въображаемата граница.

06.07.2014

Обвивка

Прелитат тихо уморените птици.
Едно слънце облича пижама.
Премества напред календара на дните.
Нощта го замества за нощната смяна..

И така се върти един свят - неизвестно!
Една шепа въпроси и един куп мечти!

Подай ми ръка!
Така по- ще е лесно.
Ще можем тук двама да се въртим!

То.. небето е кръг. Някои казват му сфера.
Някои казват му обич. Други, просто - тих сън.
Аз съм чувал дори и за атмо- химери..
Не! Шегувах се!

Просто въздух отвън?

То e нашият щит към открития космос.
Една тънка обвивка любов.

А земята - на своите длани ни носи.

Сподели я със мен.
Аз съм вече готов.

29.06.2014

Само

Наречи ме скитник в малката ми стая,
изгубил безкомпасно любовта!
Наречи ме луд, побъркан до безкрайност,
разперил пак ръцете си в нощта!

С поглед към небето! В търсене на птици!
Не ми остава друго - само да мечтая..
Потъвам бавно и безпомощно в очите ти.
Въртя се и вече нищичко не зная..

Дали не беше просто само сън?
Приумица под тежките клепачи?
Дали не е измислица, наум,
разказана от феите на здрача..?

Сърце. Мое малко сърце.

Научи ме само

да не плача.

25.06.2014

Мой свят

Ти, мой свят. Мой мъничък свят,
построен върху шепи надежда.
В който сутрин събирам си тихия град,
в който вечер мечтите подреждам.
Който дълго мълчи. Няма нищо да каже.
Само диша. Усеща. Сънува -
топли, сини очи, като ангелски стражи -
недопускащи да се преструваш.
Който търси небе - неразделно, изцяло,
в което със скок да се гмурне..

Мой мъничък свят,
свит в моето тяло,
което не може
да плува.

22.06.2014

По усмивка

Това беше всичко - шапкар и две плитки,
мъничко захар в студения чай.
Една котка, останала там по усмивка -
загадка с отговор, който не зная.

И пътища много - като гоблен с рисунка,
в един свят от безброй неушити мечти.
Всеки дъх е нов избор - нов заек с муцунка,
който да гоним. Който следим.

Който го няма. Поне не в този свят.
Сега всеки сам сервира си чая.
Понякога чувствам се съвсем непознат

в своята собствена стая.

20.06.2014

В други очи

Кой подреди така тишината?
Тук няма място да стъпя! Къде?
Бавно трепти, във безшумно вибрато -
като миг заледено море.

Като облак, готов да се хвърли
в петстотин любовни етажа!

Като дума, заседнала в гърлото..
дето просто не можеш да кажеш!

Две следи - разлетяли се птиците,
те отлитат в една тишина.

В други очи не намерих очите ти.

Затова..
Затова е така.

10.06.2014