Прашинка

Понякога остава само тишина,
сгушена в събраните ми шепи.
Там вече няма връщане назад -
в годините и спомените крехки..

Тихо се отронва кадър от преди,
разлива се във сухите ми длани.
Дали си спомням или със молив
го дорисувам тук за да остане?

Къде прибрал съм миговете детски,
усмивките на майка и на татко си?
Къде изгубих в себе си човека,
мечтаещ, гмурнат в непознатото?

И все въпроси будят тишината.
Въздишам, махам със ръка.

Една прашинка кацна на земята
и пак притихна
цялата земя.

24.10.2014

Към вкъщи

През трапа на годините
правя лъвски скок.
Прегръщат ме роднините
и всичко е високо -

аз съм само педя
над коляното на татко си.
От високо той ме гледа
как взимам си от сладкото.

Търкалям се в килима,
играя си с войниците.
И вкъщи сме си тримата -
приготвила мекиците

мама ме извиква
на съботна закуска!

..но трапът на годините държи ме
и не пуска.

И днес, така далече,
в мисълта си ви прегръщам!

Не съм забравил накъде отивам,

нито пътя си към вкъщи!

09.10.2014

Към теб

Развълнувано, малко сърце,
свито в студения залив
на гърдите.

Не тъгувай. За малко поне.
Там отгоре ни гледат звездите..

Те за нас са написали стих!
И е нежно разлистен в небето!

Септември е есен,
тъмно зелена,
в прегръдка на малки поети.

Една мисъл към мен.
Една мисъл ми стига
да бъде спокойно
сърцето.

Протягам ръце.
Почти те достигам!
Нали ти си тук,
тук където..

морето разбива вълни
и танцува,
и нежно ме гали.

Две кротки, спокойни очи,
пак те търсят
след тихия залез..

Остани, остани.
Като вечер без вятър.
Като снимка, събуждаща спомен.

Не плачи. Не плачи.

Аз съм просто вратата,
която към тебе
ме води.

26.09.2014

"Разстояние"

Самотата има много имена.
Едно до друго - все едни и същи.
Четири стени, прозорец и врата.
И никога така не съм си вкъщи..

Не ми мирише на череши и на вятър,
на залезна поляна сред щурци!
Изгубванeто на калинка сред тревата..
От онези мигове, в които се мълчи.

Когато погледите срещат се усмихнати,
намерени, заплитащи се, близо.
Когато цялата вселена е притихнала
и мъничка звездица от небето слиза..

"Завинаги, завинаги, завинаги..",
когато си намислям пожелание..

Самотата има свое минало,
но името й днес е "Разстояние".

12.09.2014

Вълнение

Едно вълнение приятно
ме обзема непонятно как!
Като боровинковото сладко,
пълно с мини-вкусните малини,
комбинирано със няколко маслини..
Ама.. питате - солени?
Стига ми да са зелени
и да влизат в комбинация
с мъничката ми вечеря
и перия от лук.
Но май че друга мечка стъпвала е тук!

И ето, общо взето,
стигаме до края на парчето,
дето няма капка музика.
Така де - на шепичката стих.
Да го нарека по-иначе не бих..

Но.. сякаш,

че вълнението някак си избяга
и остана само тишина.

Дъждът навън потропва във нощта,
оставена сама да чака.

26.08.2014

Несвързано

Невъзможността за свързване.
Разстоянието между антенките
на крушката.
Тъмно ми е между песните.
Луната е балон за спукване!

Ненамиращото връщане..
Надежди между сенките
зад къщата.

Звездите откъде ли са донесени?

Земята е лимон за стискане.

И няма как да бъдеш

августова есен.

24.08.2014

Когато замирише ми на дъжд

Когато замирише ми на дъжд,
ми става тихо.
Тогава съм в най-празната си стая.
Тогава ставам плен на своя вихър
от далечини и невъзможностни безкраи..

Тогава и китарата мълчи във своя ъгъл.
Единствено си спомням гласове.
И мисля как дори веднъж не съм излъгал,
когато съм мечтал за своето небе -

кристално синьо! Пълно с бели птици,
танцуващи безшумно над река!

А нейде там, край огъня, притихнала,
четеш ми нежно стихове,
за да заспя..

И все така, по детски, си мечтая,
а днешният живот е друг и ще мълча.

И все така те търся, но не зная,
дали не съм пропуснал своята зора..

Прехвърлям спомени, усмивки и години.
Припомням си най-глупавите грешки!

И пускам вятъра през мен да мине,
надявайки се да остави нещо..

14.08.2014