Вятър

На островите няма вятър.
Самотни там догарят
сигналните огньове.
Да можеха сами
да движат кораба - платната.
Искат.. но не могат.

Разсърди ми се, море!
Хвърли в очите ми вода!
Вълните събери поне
и ги хвърли към мен.. ела!

Защото с теб ще дойде вятър!

Да можеха сами
да движат кораба платната..

Искат, но..

на островите няма вятър.

30.12.2011

Очакване

Зима.
Облечи ме с пуловера си бял.
Нарисувай сняг навсякъде,
за да е чисто!
Прибери последните листа
златисти..
Време е дойдеш!
Наистина!
Постели и на земята,
за да я запазиш.
Там скоро ще поникнат пъстрите цветя.
А ние меко, меко по пътечките ще газим
и ще пишем по снега ти имена..
Ще построим човек със морков и маслини,
който се усмихва на забързаните хора.
Дори ще му измислим интересно име..
Зима е..
Но само дъжд вали на двора..

17.12.2011

***

В редовете вече няма
скрити думи за обичане.
Била е сякаш зрителна измама
мократа дъга, в която тичахме..

Недей да търсиш обяснение.
Неведоми са пътищата на живота!
И всеки ден възможно е вълнение,
което да ни отведе на онзи остров..!

***

Любов.. Ти бързо отминаваш.
Преди дори цветята да въздъхнат!

А дълго, дълго след това оставяш
сълзите си солени,
които да засъхват.

11.12.2011

Спомен

Защото те сънувам без да знаеш,
през всички помежду ни планини.
Защото е безплатно да мечтаеш,
когато със сърцето си платиш..

Но помня само най-горещото.
Усмивката. Две влюбващи очи.
Не помня само.. казах ли ти "нещото":
Обичам те, *и*и!

05.11.2011

Брегове

Спри. Остани от другата страна.
Реката вече няма прекосяване..
Не идвай! Просто продължи сама..
Защо.. защо да продължаваме?
И без това сме се одавили отдавна
да търсим бреговете си в различното.
В последствие, дори на себе си не вярваме
и пак сме уморени от обичане..
А приказното отминава като струните,
оставени да затрептят в свободни ноти.
Остават само спомени, изгубени,
измислени, за да ги помним
в следващи животи..


За да можем тогава..


да плуваме,
да плуваме,
да плуваме..

един към друг.

17.10.2011

Есенно

Тръгвам си.
Тръгвам си все същия -
изгубен, чужд и непознат.
Бързо отминаващо отсъствие,
сливащо се с шумния ни град.

Само есенния дъжд
ще скрие шепота на листите..

Настъпвам ги.
Не мога да те имам.
Затова ли все измислям те?

***

Напръскай във сърцето си,
(да не личи)
ако някога случайно
бил съм
в тази стая..

Очи.
Две хубави очи.
За които само мога да мечтая.

06.10.2011

Молба

Разглоби ме.
Промени ме изцяло.
Нареди ме отново
във същото тяло.

За да бъда съвсем по-различен.

Промени ме.
Нареди ме изцяло.
Разглоби ме отново
във същото тяло..

За да мога да бъда обичан.

03.10.2011

Без шум

Защо ли сърцата не бяха от камък,
а любовта - просто външния мъх?
Тогава не ще ги гори нито пламък,
нито пък нейния пламенен дъх.

Тогава не биха ги строшили само
няколко думи, устни за миг!
Нито очите ще могат да мамят..
Просто сърце. Без форма и лик.

От бурни морета,
без шум и туптеж.
От капчица вяра,
без капка копнеж!

С теб сме сами и никога двама.
Толкова устни и думи изтрих..
Защо ли сърцата не бяха от камък?
От камък. Но камък велик!

01.10.2011

Остров

Потънал в музика, не искам да изплувам..
защото въздухът ще ме гори!
Изплувам ли веднъж, ще те сънувам!
Щом вдишам те за миг дори..

А нотите една над друга пеят
и шепнат ми за вятър и мечти! -
Раздърпани платна, посока север!
И рулят, който сам да се върти!

Към онзи остров, който ти показвах!
Макар насън да бе това..
С две палмови дървета, срасли,
събиращи във себе си пръстта..

Край нежен звън от бряг бушуващ,
със звучните безкорабни вълни...
Достигна ли веднъж, ще те сънувам..
Защото островът,
това си ти.

23.09.2011

11:11 PM

Дописвам.
На края на твоята страница
по-малки превръщат се буквите.
Не мисля.
В сърдечната мъничка раница
по-тежки са думите счупени.
Разписвам.
Една стара мечта, позабравена.
Нов един хоризонт пред сърцето!
Не искам.
Тази мисъл, която остави ме,
да си тръгне отново, но ето..

Колко трудно побирам те на бялата страница!
Колко думи ми трябват във рима!
Колко болка ще има във моята раница?
Колко?

22.09.2011

Раздяла

и нямаме начин да се достигнем -
гранитни, далечни ръце.
остават мечтите, мечтите поне,
Борбата в сърцата да вдигнем!

едва ли ще мога да ти обясня
тогава защо си отивам..

минавам със своята си бързина,
а после безмълвно заспивам.
върви, не поглеждай обратно!
шептят толко много щурци!
утеха ще търсят, така непонятно,
Гранитно-далечни мечти...

16.09.2011

Странни риби

(Radiohead - Weird Fishes/Arpeggi)

В най-дълбокото на океана,
на дъното на своето море,
пред твоите очи заставам.
Завърташ ме.
Завърташ ме..

В призрачния дъх, във тъмнината,
теб следвам и до края на света!
До онзи ръб, а по-нататък
ще падам, за да полетя.

Изяждат ме червеи и риби.
Отнасят ме в подземния си дом.
Странни риби.
Странни риби.

Удрям дъното, да се спася.
Не, не мога да остана..

Аз съм чужда капчица, една,
във най-дълбокото на океана.

12.09.2011

"Кораб на мечтите"

Така е. Понякога просто е така!
В живота ни се случва, но за кратко.
Една ръка заплитаща ръка..
и няколко секунди плават гладко..

***

Виждат пясъци, скали и миди,
а брегът в морето им навлиза.
Само с пръстите си се достигат.
А са толко, толко близо..!

***

Всеки кораб търси своя пристан.
Това не бива да ни спира в любовта!
Нали светът ни затова е бил измислен.
Така е.
Понякога просто е така.

10.09.2011

На Фреди

Шоуто трябва да продължи!
Макар и вече по-сиво..
65 години. Какви!
Ала липсва ни някой горчиво.

А когато му чуеш гласа,
сякаш в другия свят си изпратен.
Където е имало звук, светлина!
Където човекът бил вятър!

Бил буря от дъжд и от ноти..
Гласът му пленявал най-строги сърца!
А днес все се чува глас на роботи..
и сцената търси ли търси гласа.

Светът днес си спомня
за твойта победа!

Обичаме те, Фреди!

05.09.2011

Туп

Сърцето се свива, а после без памет
отново избутва толко нужната кръв!
Без никакви рани, без никакви рани..
забива тъй, сякаш за своя път пръв!

И то заживява, но в главите ни само
изгарящи чувства, надежди, без ред..
Но не отшумява, но не отшумява.
Та то е наш малък и скромен поет!

Без някакви думи..
За живота е лупа.

И само Туп-тупа.
И само Туп-тупа.

27.08.2011

2-3 думи

Зная, че пиша доста скучно и сиво.
Все любов и луна, и звездите, и трепет..
Ала все не достига и все не достига!
Хем я давам.. и давам я с шепи!

От сърцето.. а понякога хрумка ненужна -
тук на някого мила, там на другия чужда..
Пък понякога просто 2-3 думи под рима
без смисъл дори, без чувства да има.

Тук зад думите мога
да се върна към себе си.
Да направя тревога,
да прелитам във времето!
Да мечтая за влюбване,
да те губя в поемите!
Да събирам изгубени
части от времето..

Да те трогна,
зарадвам
или пък засмея..
Поне за момент те завладея..
После всичко остава на листа.
Чувства.. със няколко спомена бистри.

Кого би посочил, ако бе диригент?
Сега.
Тук.
Точно в този момент.
Дори временно..
Какво би откраднал
за себе си?

16.08.2011

Обещание

Ще се връщам от много далече,
но дали ще съм същия още?
Все към теб ще вървя, ден и нощем!
И как ще ми се тук да съм вече..!

Не плачи..
Не плачи!
Недей хвърля сълзи!
Аз света си за теб
бих обърнал!

От зори..
Ала ти
не ми даваш дори
нито миг, нито миг
да се върна.

15.08.2011

Когато се разрових в себе си

Така е по-лесно, по-леко нали?
Няма спомен 
от горчивото лято..,


в което оставен бях аз, а не ти.
Сън огромен,
но на непознати!


Ти бе любовта!
Беше слънце и вятър,
беше дъжд над горещи очи!


Но къде си сега?
Толкова непозната..
Само шум от неспрели вълни..


***


Само пяна и пясък и утро
някъде на откраднат шезлонг.
В мрачен изгрев, от който се спусна,
и ми каза за кратко: "So long!".


Само буря, в която не виждам,
че съм плакал, или пък вълните..
които така безпощадно обиждат,
са застанали тихо в очите.

*** 


Сън огромен,
но на непознати,
в който оставен бях аз, дори ти..


Няма спомен
от горчивото лято..
Но така е по-леко, 
по-лесно, 
нали?

04.08.2011

Бавно

По-бавно се стига към края.
Към края е бавно и трудно.
По пътя не искам да зная
как бавно се движа, и мудно.

А пътя да вдишвам и гледам.
Да мога да се насладя.
щом стигна аз пак да мечтая
за пътя, по който вървя.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=515361

Ако някога умра

Ако някога умра,
ще бъда вятър,
а не рисунка
на моливните ти листове.
 Ще бъда истински свободно,
над житата,
и ще намирам нови истини..

А засега съм във тревата
и само слънцето ме е открило.
Ако някога умра, ще бъда вятър..
В ръцете ти.
От твоето ветрило.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=511544

Безименните души

Заплети ме в своето листо,
за да останем свои винаги.
Това, което е било
е съкровено и безименно.

А колко е душата на едно
листенце, над което е
преминала..
стара есен
клюмнало дърво..
Заплети ме в своето листо,
завинаги.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=507119

Последни минути

Идват късни последни минути.
Крайно време си е за раздяла.
Всеки тръгва към свойте приюти.
Всеки знае, че нещичко дал е..

за деня, който мръкна се вече!
С който трябва да се разделим!
Само спомен остана ни, вечен
затова нека го разменим!

По равно. За всеки да има!
С малко смях и шепа мечти!
Малко истинска обич, ранима,
и приятели с честни очи..

Всеки тръгва към свойте приюти.

Крайно време си е за раздяла.

Всеки знае, че нещичко дал е..
Идват късни последни минути..

03.07.2011

Към себе си

На топка свити чувствата,
изгубил усета в изкуството,
се връщам пак към себе си.

Къс по къс.
Миг по миг
събирам частите.
Преваляват мислите.
Натежават думите.
Изоставяш смисъла.
А помежду ни е
бездънна пропаст..

Някога скачахме.
Стремглаво и безотговорно
към своето завинаги.
Към нещо истинско, просторно
светло..

Час по час.
Миг по миг
нареждам стари ребуси.

Час по час,
миг по миг
се връщам пак
към себе си.

25.06.2011

Спирка

Припомни ми как се обича!
Някога можех така -
без мисъл, тревога и нищо излишно.
Бях просто дете във света!

Бях силен и смел.
Безстрашен герой!
Всеки миг за теб се тревожех!

Дон Жуан, Сганарел,
а, накратко, бях Той!
И вярвах,
че винаги "може"!

Тази първа любов твърде рано дойде..
Тази първа любов преобърна
всяка малка представа
на горкото дете..

а то я чака
сега
да се върне.

23.06.2011

Нека

Синьо светло платно,
разпиляно във ириса
на поглед - свободен
във вятъра.

Малко слънце-кълбо
се прокрадва там, ти ли си?
Дъх на родно сено
от поятата..

А сме само едно
малко стръкче от мириса..
Малка част от света
необширен!

Нека правим добро,
колкото са ни силите!
Та дори без следа
от разбиране..

31.05.11

Нищолог

- Ти какво правиш?
- Нищувам преди лягане.
- И една тишина?
- И една нищота.
- И чуваш само звездите?
- Чуваш само нищиците..
Как тихо нищукат..

-.. Тъжно ми е!
- И на мен.

30.05.2011

Любовта е.

Любовта е батерия.
Тя бавно се разрежда.
Дори да бягаш,
да бягаш..

Любовта е бактерия
и трудно се раглежда.
Дори и да гледаш,
да гледаш..

Любовта е мистерия,
изплетена от прежда -
от малки конци
без кълбо.

Любовта е поверие -
така ми изглежда.
Но защо ме заплита?
Защо?

27.04.2011

Безкрайно

Разбери ме!
Аз съм ребус, загадка.
И на "нотнА" тетрадка
съм написан обратно.

Остави ме,
щом не чувстваш сърцето..
щом не чуваш морето!
Щом не ти приятно.

Прегърни ме!
То, сърцето обича!
Без да искаме - тича
по пътеки незнайни..

Обикни ме!
Тихо ти ме изричай.
Тихичко ме обичай..
безкрайно.

21.04.2011

За малко

Как бързо проникваш в сърцето,
което, отдавна студено тупти.
Общо взето тупти.

Усмивка прокрадна се бързо
и ето - дойде едно чувство -
превзето..
Дали?
Предаващо бързо. После отнето..
Общо взето отнето.

Но и ти си отиваш, нали?

19.04.2011

*

Недей!
Не плачи!
Не си заслужавам!

Аз съм плевел,
увит покрай тебе.

Остави ме!
Не искам да страдаш!

Ти си лебед..
по-светла от лебед!

Забрави ме..

Ако съм наранявал,
прости ми
по-малките грешки.

Дори след това
дълго в теб да остана,
не плачи.

Любовта..

никога..

не е грешка!

16.04.2011

*

В ръцете ми пак
ти  намираш прикритие.
Там си сигурна и защитена!
Но защо?
Докога ще оставаме скритите
крадци на любов?
Наранени..

Аз съм див и свободен
като вятъра роден!
Моят поглед към бъдното гледа!

Ти си малка русалка
в океана огромен,
но се криеш на дъното ледено..

Аз правя вълните
и удрям брега!
Като звън на камбана
зова те!

Ала все не достига
до тебе гласа..

Дали пак да не вляза
в съня ти?

19.03.11

Когато те оставя

Намери ме, а после ме изтрий
като спомен за забравяне.
Мечта за изоставяне -
хвърли.

Говори за мен с усмивка,
дори да те оставя бързо.
Като случка за разправяне,
дори подправена,
я разкажи!

А когато ме изкорениш напълно
от себе си,
като ненужно цвете
ме хвърли на ветровете
да летя..

И когато си припомняш, не плачи,
а се усмихвай!
Не притихвай!
Не притихвай..
говори!

днес с нея.
не, с нея,
не смея.
без нея.
бес нея.
беснея.

.

тя
само тя
самотя
самота.

10.02.2011

.

Усещаш ли ме?
Във всяко натискане.
Щрак.
На своята лента без мярка.
Снимки във цифри.. само цифри, нали?

А някак банално, през сълзи, вали.
Както онази нощ в парка.
Пак.
Със всяко натискане.
след всяко натискане
Щрак.

анонимно.

***

В шепите ми
паднало листо от времето,
шепнещо за миналата есен.

***

Скъсах те от снимката,
за да ти напиша някъде,
че обичам точно теб.

***

Качих се с асансьора. Беше тъмно.

А слънцето дойде бавно

и навреме по стълбите.

***

Заснех поляната с цветя,
но вятъра
го нямаше на снимката.

26.01.2011

Желание

Привикай ме в доброто си сърце!
Без думи - само намисли ме!
Ще дойда, знай, за мъничко поне,
прошепвайки пак нежното ти име..

Ще бъдем близо, заедно, во веки,
защото с любовта безмерно греем!
Но какво му трябва друго на човека?
Любов! ..и нищо повече от нея.

22.01.2011

Снежинка

Падни в ръцете ми, снежинке.
Аз няма, няма да те разтопя.
Ръцете си за теб ще вледеня
кацни, дори като калинка

любопитна - зная, не тежиш.
Но не бих желал да си сама.
Ще те пусна бързо във снега,
където май принадлежиш..

Но виждам през сълзи от сняг
едно дете ръцете си отворило
Дали със своята снежинка е говорило?..
Навред е пухкаво от много сняг.

Падни в ръцете му, снежинке.
Зарадвай детското сърце!
Защото снежната картинка
не ще е пълна без снежинка..
и без усмивка на дете!

10.01.2011

Мравката

Аз не искам да пиша вече тъжни неща!
Една мравка крака ми полази..
Аз не искам, не мога, не бива, не ща
нищо тъжно на теб да ти кажа.

Мравката дръзко обувката дращи -
аз съм стълба за мравките зли.
Май стреми се нагоре - към моите гащи
Но дали да я хвърля, дали?

Зная мравките нямат крила.
Поне повечето, за които знам.
И без да му мисля замахах с крака
и вече я нямаше там.

Аз не искам да пиша вече тъжни неща..
Една мравка се плези от плажа.
Аз не искам,
не мога,
не бива,
Не ща
нищо тъжно на теб да ти кажа.

07.01.2011